1.Ботев е най-високият връх в Стара планина с надморска височина 2376 м.. До 1950 г., когато е преименуван на името на Христо Ботев, върхът се е наричал Юмрукчал.

Най-краткият маршрут за изкачване на върха е през южното било на планината от хижа Рай . Преходът отнема около 2,5-3 часа, минава се по така наречената Тарзанова пътека. Други възможности за изкачване са от хижа Плевен с преход от 3,5-4 часа, от хижа Тъжа с поход от 4,5-5 часа, и от хижа Васил Левски за 3,5-4 часа.От запад към върха води билен маршрут, който започва от хижа Добрила и следващ вододелното било на Троянско-Калоферската планина.
Собствено Търсене
Поглед към върха
Връх Ботев
Диви животни
Балкански коне
| Забележителности в България | 100 Национални обекта | Забележителности в България | Разходки и туризъм | Върхове | Хотели в Калофер | Семейни хотели в Калофер | Хотели Поморие | Нова Година | Хотели в България |
| Евтини Хотели България | Пътеки в планината | Видео от Райското пръскало | Маршрути за водопада | Райските скали | Райското пръскало | Карти | Най-високият водопад на Балканите | Raiskoto praskalo | Raiskoto pryskalo |


3.Трудността му е от степен IV B.При хубаво време и добра видимост, които тук са рядкост, предлага неповторими гледки към Северна и Южна България.

Върхът се намира в Централна Стара планина, близо до гр. Карлово и гр. Калофер. Той представлява обширно пасище с гранитна основа, страдащо от значителна ерозия, причинена от мащабното строителство и полагането на множество кабелни трасета.

Връх Ботев е част от прехода Ком - Емине, който представлява финала на международния туристически маршрут Е3.

2.Южните склонове на върха са силно наклонени и на места пресечени от отвесни скали (наречени Райски скали), подходящи за катерене. В местността на скалите се намира най-високият водопад в България и на Балканския полуостров, Райско пръскало, с височина 124,5 м. Водопадът се захранва от снежните преспи, намиращи се под върха, които му осигуряват непресъхващ източник на вода.

Връх Ботев лежи на територията на резерват Джендема. В него се срещат множество ендемични видове, уникални по рода си и разпространени единствено на територията на резервата.

До 1950 г. връх Ботев се нарича Юмрукчал.

Координати:42° 43' 02.7" с.ш., 24° 55' 01.9" и.д.